Философията за Карл Ясперс е преди всичко самият процес на философстване. Тя дава ориентири за поведението на човека в света и е способна да „осветли” екзистенцията. В своята книга „Малка школа за философско мислене” Ясперс засяга въпроса за човека и за определяне на неговата същност. Това е проблем, който не би могъл да бъде разгледан на кратко, защото за Ясперс човешката същност е несравнима. Човекът е едновременно най – самопонятното и най – загадъчното сред другите неща в света. „Комуникацията” е централно понятие във философията на Ясперс, което позволява да се определи смисълът на философията като такава.

В глава IV „Човекът” от „Малка школа за философско мислене” той отново акцентира върху способността на човек да комуникира и върху факта, че именно това го различава от всичко останало, което съществува. Човек се открива в света чрез другите хора. В природата само човека говори, и само той притежава съзнание за самия себе си в мисленето. Това е и причината за самотата на човека като част от природата. Единствено в общността с другите хора, той става самият себе си и повече не е самотен. Ясперс застава на позицията, за нашата невъзможност да се постигнем, изхождайки от света, историята и самите себе си. Затова, той търси начин да даде определение за човешката същност. Човек е недостатъчен сам за себе си и затова, акцента е поставен върху желанието за надмогване на живота, и издигане над него. Основните понятия, с които Карл Ясперс развива своята теза и търси същността на човека са: езикът, комуникацията, граничната ситуация и достойнството. От гледна точка на света, човек се схваща като налично битие (телесно), без което не съществува. Но обръщайки внимание на материята и на природния си произход, изгубва съзнанието за

самия себе си. Човек не може да се разбере нито чрез историята, нито чрез свободата на вътрешните си действия. Затова Ясперс прави опит да отговори на въпроса : „Какво е човек?” Безспорно според него е, че човек е живо същество, което мисли, има език, изгражда своята общност, произвежда сечива и т.н., но това не достатъчно. Защото в основата на човешката същност, според него, е движението.

„Човек не може да остане такъв, какъвто е. Той се намира в една непрекъсната промяна на неговото социално състияние..”

Човек се опитва да надмогне, това което му е дадено, винаги се опитва да се освободи и да се върне към самия себе си. Наистина много са образите на човека, които са били валидни в историята, но според Ясперс дори и с тях ние не можем да установим какво всъщност е човекът. Хората винаги си изграждат образ за себе си и по този начин борейки се със заобикалящите ги представи – образи на герои, звезди на филмите, на спорта, писатели, учени - само така те стигат до самите себе си. Човек се вглежда в отделните хора, за да се ориентира. Търси хора, които да почита, за да може да постигне по – добре себе си. Човек прикован към своето битие се бори да надрасне себе си. Това се случва във вътрешното и външно действие, в осъществяването. Тогава той осъзнава себе си и се издига над живота. Човек иска да се надмогне не толкова вървейки напред в света, а по – скоро чрез своето присъствие да се издигне над света. Стремежът на човек е към трансценденсията, която е недостъпна за познанието. Хората според Ясперс имат нужда от кураж. От своя страна на куража поражда надежда, а без надежда няма живот. Тази надежда има смисъл само в наличното битие. Самият автор осъзнава, че отговорът на въпроса: „Кой е човек?” никога не е достатъчен. Отговорът остава скрит в достойнството на човек и в неговата

свобода, затова човекът е същество, което ще трябва да се постигне. Ясперс въвежда понятието „гранична ситуация”, за случайте когато човек се сблъсква сам със себе си. Важен момент в постигането на самия себе си е откъсването от неавтентичността на човешкото съществуване. Единствено в „граничните ситуации”, когато индивида е изправен пред лицето на опасността, човек става вътрешно идентичен със своята екзистенция. За Ясперс стремежът към постигане на потенциалните измерения на съществуването не означава самозатваряне на индивида в неговия вътрешен свят. Отделният човек взет сам по себе си не може да бъде човек. Неговото самобитие е възможно единствено в комуникацията с другите самобитиета, затова само в нея той бива действителен. От гледна точка на Ясперс способността на човек да комуникира го различава от всичко останало, което съществува. Благодарение на това човек може да намери себе си. По своята същност комуникацията е универсално условие на човешкото битие. Тя е критерий и форма на проявление на истината за човека в неговото индивидуално битие и в неговия дух.

Човекът изглежда най – загадачното нещо в света. Тази загадъчност произтича от невъзможността, човешката същност да бъде сравнена с каквото и да било. Разглеждайки написаното от Карл Ясперс осъзнавам, че изграждането на човешкият образ е един вечен процес на търсене. Търсим себе си чрез историята, чрез различните през вековете идеали. Създаваме идоли, комири и стараейки се да ги достигнем, се издигаме, израстваме и постигаме по – добре себе си. Всеки човек се нуждае от някакъв идеал, от максима, за да може да открие единственото и неповторимото в своята същност. Какво би могъл да бъде човекът остава скрито. Човекът е същество, което постоянно търси себе си – едно творение, длъжно във всеки момент на своето съществуване, внимателно да изследва и оценява своята битийност. Развитието и усъвършенстването на човека не може да бъде спряно. Човекът може да помогне за своето усъществяване, да осъзнае себе си, да надмогне живота и да се издигне над него. Но това става единствено чрез осмисляне на живота. Животът трябва да има смисъл. Но ние самите трябва да създадем това значение и тази цел на нашия живот. Да съществуваш значи да сътвориш собствената си екзистенция.